Основано през 12ти век, Княжество Мусков се възражда след двеста годишното доминиране на монголите (XIII – XV век) и постепенно започва да завладява заобикалящите го княжества. В началото на седемнадесети век, новоизгрялата династия Романов продължава политиката на разрастване на Русия към Сибир и тихоокеанските райони. При управлението на Петър I (1682-1725г.) хегемонията се разраства към Балтийско море и страната е преименувана на Руска империя. През 19ти век са добавени още териториални придобивки в Европа и Азия. Загубата на Руско-японската война през 1904-1905г. допринася за избухването на революцията от 1905г., в резултат на която е сформиран парламент и са извършени други реформи. Многократните опустошителни загуби на руската армия през Първата световна война водят до мащабни бунтове в големите градове на Руската империя и до свалянето от власт на императорското семейство през 1917г. Комунистите, начело с Владимир Ленин завземат властта и скоро след това създават СССР. Бруталното управление на Йосиф Сталин (1828-53г.) заздравява комунистическото управление и руското доминиране над Съветския съюз, с цената на десетки милиони животи. Съветската икономика и общество са в застой през следващите десетилетия, докато Михаил Горбачов (1985-1991г.) въвежда политиката „гласност” (свобода на словото) и „перестройка” (преструктуриране) в опит да модернизира комунизма. Неговите инициативи обаче отприщват сили, които до декември 1991г. разделят СССР на Русия и 14 други независими републики. От тогава Русия сменя курса на политиката си от пост-съветски амбиции за демократизация с централна семи-авторитарна държава, чиято легитимност се поддържа от части чрез внимателно регулираните национални избори, популярността на бившия руски президент Путин и благоразумното управление на руското енергийно богатство. Русия успява да ограничи силно дейностите на чеченското бунтовническо движение, но въпреки това все още избухват прояви на насилие в Северен Кавказ.